ГЪСТОЛЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има гъсти листа; гъстолистен. Букакът се разведрява вече над него, оттук оттаме през гъстолисти грани наднича високо небе и долината го облъхва с пресния си дъх. П. Тодоров, И II, 45. Край Росица, / в дол тревисти, / шумят върби / гъстолисти. Ц. Церковски, Съч. II, 27.