ГЬОБЀК, мн. -ци, м. Простонар. Особено движение на корема, характерно за ориенталските танци. Черкезки, гъркини, арменки, сирийки, французойки, немкини танцуваха полуголи, гьобеците им палеха кръвта на пашата. П. Стъпов, ЖСН, 214.
◊ Кадън гьобек. Диал. Вид тестен ориенталски сладкиш. Да срещне Настрадина, както подобава, / .. / със баници, кадън гьобек, пилаф, / със банди и кьочеци... Д. Подвързачов, Б, 62. На гьобек. Спец. Манипулация в сиренарството, при която се цели кашкавалът да се свие във вид на пита с дупчица в средата. Формирането или свиването на кашкавала е една от трудните манипулации в сиренарството.. Практикуват се два начина на свиване — на гьобек и сечене. По-широко се практикува свиването на гьобек. Н. Димов и др., ТМ, 230-231.
~ Хвърлям (мятам) гьобеци. Простонар. Правя особените, характерни за ориенталския танц движения, докато го изпълнявам. Играчките се наредиха една подир друга и всяка се мъчеше да си покаже всичкото изкуство на телодвижението и на кършението: увиваха се, превиваха се, хвърляха, една през друга по-изкусни, гьобек и се стараеха да покажат всичките си грации. Ц. Гинчев, ГК, 239. В разгара на веселбата циганките започнаха да хвърлят гьобеци.
— Тур. göbeκ 'пъп'. — Друга форма: г ю б è к.