ГЬО̀ЗБОЯДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от гьозбояджия. Всичките хора говорят, че 2х2 (e) 4, а цариградският патриарх и Пия IХ са седнали, та ни разказват, че аритметиката е „гьозбояджийска“ наука. Л. Карвелов и Хр. Ботев, ЗК, 102.
