ГЮМРЮКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Митничар. Безчовечните спахии,.., гюмрюкчии и краставите заптиета насилваха и глобяваха горката рая. НБ, 1876, бр. 1 (притурка). На другия ден сутринта,.., аз пристигнах на австрийската граница, и туй, което не ма учуди малко, аз намерих задължителни гюмрюкчии; те не ми потърсиха нито пашапорта! Ч, 1875, кн. 11, 508.
— От тур. gümrüκçü. — Друга форма: г ю м р у к ч ѝ я.