ГЮПЮ̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Гюпюрена дантела. Спец. Гипюрена дантела. Старата чорбаджийка бе облякла официална рокля, украсена на шията и на гърдите с гюпюрена дантела. Ем. Станев, ИК I и II, 260.


Източник: Речник на българския език (онлайн)