ГЮРУЛТЍЯ ж. Простонар. Глъчка, врява, шум. Тук ще се скупчим на едно място и ще вдигаме гюрултия. Ти не си ме чувал, само аз мога да викам на пет гласа. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 97. Който пръв вдигне гюрултия, ще го хвърля ей през онова прозорче там, чак в София ще го запратя. Вие не ме знаете какво направям, като се разсърдя. Ем. Манов, МПЛ, 281. И всеки ще каже сега, че нашия повик за някакви злоупотребления на Доча е бил само празна гюрултия. Т. Влайков, Съч. III, 176. Зазорява ся; а в кръстниковата къща гюрултията още не мирясва. Ил. Блъсков. ПБ I, 55.
◊ Като воденичар с гюрултия и паспал. Простонар. 1. Много богат. 2. Никак, съвсем не богат. Назад е врачанската гюрултия. Простонар. По-късно ще се случи нещо неприятно, ще има някакъв скандал. Отивам / отида на гюрултия<та>. Диал. Ще бъда наказан със смърт, обикн. незаслужено, напразно; ще загина, ще умра. — Брей, опичайте си акъла, вардете се, че ако ни чуе някой, отиваме на гюрултия. Ал. Константинов, БГ, 93.
— От тур. gürültü. — Друга (остар.) форма: г ю р ю л т ѝ я.