ГЯВОЛЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволит. А Марко го [Андреаша] само сеир чини, / па на краля потиом говори: /,../ Кръчмарка е мома маджаркина, / и она е итра, гяволита, / немой нещо пакост да ти стори." Нар. прик., СбНУ ХLIV, 20.
