ГЯВУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Гяурски. Земи, превръщани в пустини, / реки проляна кръв гявурска. Ив. Вазов, Съч. V, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)