ДАВЍЧКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от давичкам и от давичкам се. В увлечението на играта някой се забрави в давичкането и, по навик, притисне малко по-силно със зъбите и... ето ти кръв. Н. Попфилипов, РЛ, 104.
