ДА̀ВНАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Отдавнашен, някогашен. Капитанът на кораба, мой давнашен познайник, ме уверяваше, че пръв пътува за Блажения остров. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 144. Край младия певец ония, що седят, / отвсъде с погледи следени от сборяни, / са нашите давнашни познайници, отбрани / юнаци. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 91-92. Ето, това си говорим с другарите / като орем в равнината: / колко са смешни, наистина, старите / с времето давнашно, златно! Ив. Бурин, ПТ, 11.