ДА̀ВЧЕНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. Рядко. Отгл. същ. от давча и от давча се. Очевидно ставаше война между псетата на стражата и на кервана, с чести ожесточени давченета. Ив. Вазов, Съч. XV, 133.


Източник: Речник на българския език (онлайн)