ДАДА̀КАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Повтарям често „да“, когато говоря или слушам някого, за да потвърдя думите си или думите на събеседника. А Добрев, взел вече погрешен курс, дадакаше важно, като се стремеше да подчертае, че се е задълбочил в докладването. Кр. Кръстев, К, 25.