ДА̀ЖДИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Данък. Те не плащаха даждие, защото никой не смееше да иде да го поиска. Ив. Вазов, Съч. VII, 68. Събраните пари от разни даждия, които кметовете нарочно задържаваха от още по-напреда да ги не дават на турското правителство, минаха в нашата каса. З. Стоянов, ЗБВ II, 116. Раята беше послушна, работеше и плащаше даждията, сваляше капа отдалеч, щом видеше царски човек или богат кехая и чорбаджия. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 214. Пазвантоглу въстанал! Отървал селяните от даждия и ангария, по една пара̀ данък събирал само, нищо повече! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 610. Гугла в миналото е било равнозначно на човек и всички даждия и тегоби се размятали на гугла. Н. Хайтов, ПП, 125.