ДАЍЯ1, -ѝята, мн. -ѝи, м. Истор. Разюздан турски войник еничарин, върлувал по нашите земи в началото на XIX век; дахия.
— От тур. dayı 'юнак, герой'.
ДАЍЯ2, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Вуйчо, дайчо.
— От тур. dayı 'вуйчо'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.