ДАЛДЪРДЍСВАМ, -аш, несв.; далдърдѝсам, -аш, св. и далдърдѝша, -еш, мин. св. далдърдѝсах, св., прех. Диал. Садя неотрязано клонче от лоза, дърво или цвете, за да хване корен и после да го присадя. далдърдисвам се, далдърдисам се страд.
— От тур. daldırmaκ. — Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.