ДА̀МИЩЕ ср. Разг. Грубо. Увел. от дам. — Уф! — махна ръка старата. — И какво ще направиш? Те изядоха света, нас изядоха... Взеха ни имота и стоката, направиха горе на поляната цял град от кошари и дамища. С. Северняк, ИРЕ, 28.
