ДА̀НГА м. Диал. Пренебр. Дангалак; дангул. — Той станал коскоджемити данга. СбНУ ХIV, 216.
ДАНГА̀ ж. Диал. Епидемия. Провиснал беше носът на поп Глигора, либадето му се беше излъскало като шарланджийски мях и брадата му беше почнала да редее, ама хеле, даде Господ есенес една данга, една невярна болест налетя по дечурлигата, замряха като мухи, та му поправиха сметките. Чудомир, Избр. пр, 92.
— От тур. dınga.