ДАРЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Обикн. в съчет. к ъ с м е т л и я и д а рл и я. Честит, щастлив. Во недела кое дете се рагя, кое било много късметлия и дарлия. Т. Панчев, РБЯд, С, 87-
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.