ДАСКАЛУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар., сега разг. пренебр. Отгл. същ. от даскалувам. Когато ние двама с него.. ходехме на далечни разходки.. по целия път ми е разправял за своите различни походи, за даскалуването си,.., за шопските остроумия и за много още работи. Ал. Балабанов, СбАСЕП, 166.