ДВЀЙКИ, -кя, -кьо, мн. -и, числ. редно. Диал. Втори; двеки, двети. Откинаха едно крило, / накараха да го броят; / .. / откинаха двейкьо крило, / зафанаха да го броят; / броили го [стадото] такмо три дни. Нар. пес., СбНУ II, 7. Разкопах, мале, пръвни гроб, / .. / коги разкопах двейкя, / оно беше млад момък / със зелен венец на глава. Нар. пес., СбНУ ХLI, 409.