ДВУАЗО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Хим. Който има в състава си два атома азот. Двуазотният петоокис е окисът, в който азотът е от най-висша валентност. Δ Двуазотният окис (райски газ) е безцветен газ, който се употребява в медицината като упойка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)