ДВУВЛА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до двувластие. Двувластен режим. Двувластна зона.

Двувластен имот. Недвижим имот, обикн. земя, в пограничния район на едната от две държави-съседки, а собственост на лице от другата държава.


Източник: Речник на българския език (онлайн)