ДВУГЛА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се изпълнява на два гласа. Красиви и интересни са двугласните песни в Югозападна България и особено в Шопския край. Пеене VII кл, 80. Двугласен канон. Двугласен солфеж.
2. Който пее или свири на два гласа. По броя на участвуващите партии хоровете биват едногласни, двугласни, тригласни, четиригласни и многогласни. Пеене VIII кл, 48. Двугласна свирка.
3. Като същ. двугласна ж. Остар. Езикозн. Дифтонг.