ДВУЕЗЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е изказан или написан на два езика; билингвистичен. Звъннаха шейните, обкичени с весели пътници от двата бряга, гръмнаха улиците от двуезичен говор. Д. Казасов, ВП, 92. Двуезични речници на славянските езици. Двуезични надписи.
2. Който говори, ползва постоянно два езика; билингвистичен. В древността Атонският полуостров е бил населен, както съобщава Тукидид (V в. пр. н. е.), от варварски двуезични племена от смесен произход. Пр, 1952, кн. 6, 43. Двуезично население.