ДВУЕЗЍЧИЕ ср. 1. Едновременно равноправно съществуване и употреба на два езика от населението на дадена географска област; билингвизъм.

2. Рядко. Познанието, владеенето на два езика и използването им в езиковата практика; билингвизъм.


Източник: Речник на българския език (онлайн)