ДВУЕЛЕКТРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Електр. Който е с два електрода. Двуелектродната лампа представлява стъклен или метален балон, от който е изтеглен въздухът и са поместени два електрода — катод и анод. Ел ХI кл, 1965, 124. Двуелектроден прибор.


Източник: Речник на българския език (онлайн)