ДВУКО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е с две колела; двукол. Когато тежките двуколни каруци с по пет чифта едри волове запеят по баирите и разнесат бялата вар по близки и далечни чифлици и градове, Еврипидис де Паула праща да повикат Жика. М. Вълев, ПСС, 87-88. Русинът,.., страстен велосипедист, яхаше на двуколната си машина по правото и гладко шосе оттатък Враждебна. Ив. Вазов, Съч. Х, 137. Двуколно ремарке. Двуколна бойна колесница.