ДВУЛЀНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За пътно платно — който е с две ленти, две части за движение на превозните средства. По двулентов път скоростта на движението бързо намалява с увеличаване интензивността на превозните средства. Л. Манчев, П I, 315.