ДВУПЛА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е изграден или изобразен в два плана, две насоки. И чрез сюжетното разгръщане на своя разказ, чрез двуплановата композиция на произведението си Караславов сякаш иска да подчертае пълната непримиримост и враждебност на тия два свята. С, 1952, кн. 4, 202.