ДВУСКА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Обикн. за покрив — който е с два ската, два склона; седловинен. В Южен Камерун са разпространени правоъгълните жилищни постройки с двускатен покрив, чиято основна греда се опира на стълбове вътре в жилището. Л. Мелнишки, К, 29. Двускатните покриви представляват най-простата покривна форма и се строят най-лесно. В. Брънеков и др., СД, 79.


Източник: Речник на българския език (онлайн)