ДЀБЛЯЦИ мн., ед. (рядко) дèбляк, м. Диал. Къси (до половин метър) дървета, от които се получават дървени въглища чрез горене в специална пещ.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
