ДЀКВАМ, -аш, несв.; дèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Декам веднъж или няколко пъти. — Ише, иш! — декна му дядо Нако веднъж, декна му два пъти, но петелът го погледна от високо, па току подскочи, та на корниза. Ст. Даскалов, ПЯ, 24. Манка едвам се сдържаше. Като прекали Илка, декна ѝ: — Не може така да се бръщолеви. Кр. Григоров, ПЧ, 100.