ДЕКЛИНАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Физ. Прил. от деклинация. Деклинацията се измерва по меридиана на светилото, наречен още деклинационен кръг, от екватора до самото светило. Астр. XI кл, 1964, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)