ДЀКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); дèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Деквам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)