ДЕКОМПЕНСА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Мед. Състояние, при което анатомичен орган, система или цял организъм е с нарушени функции, вследствие на болестен процес; недостатъчност. Противоп. компенсация. Застойна сърдечна недостатъчност — отличава се от пневмонията по липсата на инфекциозен синдром и проявите на сърдечна декомпенсация. Ал. Йонков и др, КПДВ, 364. При определяне на физиотерапевтичната програма трябва да се вземат под внимание фактори, влияещи върху индивидуалната реактивност на пациента. Имат значение също: силно изтощение, алергична реактивност, влошено общо състояние, декомпенсация на вътрешни органи, остри болкови синдроми и пр. М. Рязкова и др., ФТ, 14. Тя [Станка] е хронично болна, страда от сърдечна декомпенсация втора степен с всички изгледи състоянието ѝ да се влоши. М. Радев, СР, 79. Белодробна декомпенсация. Чернодробна декомпенсация.