ДЕМОНОЛО̀Г, мн. -зи, м. Остар. Книж. Лице, което се занимава с демонология. Абатът приказвал с демоните.. Творението на опитния демонолог влязло в слава и калугерите.. изказвали за него мисъл, че то трябва да стане настолна книга на философите, теолозите и аскетиците. Д. Писарев, ПУЖ, 47-48.