ДЕМОРАЛИЗУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от деморализувам като прил. Остар. Книж. Деморализиран. Тоя върволяк, тоя бяг, тоя глъч следваше от дъното на урвата до върха ѝ, цяла река човешки отчаяния, безконечен низ страдания на обезумяла и деморализувана сган. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 6.