ДЕНАЦИОНАЛИЗА̀ЦИЯ1, мн. няма, ж. Книж. Загубване или унищожаване на националните особености (култура, език и т. н.) на даден народ или на отделна личност. Повече не можем да стоим неми пред грубите издевателства, които се вършат пред очите ни с наши национални светини, пред нечуваната денационализация, на която посмъртно се подлагат именити наши дейци. РД, 1979, бр. 214, 2. Замислената денационализация на българския народ се провали.

ДЕНАЦИОНАЛИЗА̀ЦИЯ2, мн. няма, ж. Иконом. Възвръщане от страна на държавата на национализирани имущества на предишните им собственици. Противоп. национализация. Правителството извърши денационализация на мините и банките.


Източник: Речник на българския език (онлайн)