ДЕНОМЀСЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до деномесечие. Връчванието на преписа на решението става по деномесечен ред на тяхното издавание. ДЗОИ I (превод), 216.


Източник: Речник на българския език (онлайн)