ДЕРАЙЛЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от дерайлирам. Всяка грешка води до катастрофа, всяко недоглеждане — до дерайлиране на влак! Й. Гешев, ВТ, 8. Почнаха саботажите: разрушаване на линии, дерайлиране на влакове, повреждане на локомотиви. Д. Казасов, ВП, 643.


Източник: Речник на българския език (онлайн)