ДЕРВЀНТСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от дервент. Като го изгонили.. из манастира, нощно време,.., той пълзеше по дервентските стръмнини, да лепи остри сатири на манастирските порти. З. Стоянов, ЗБВ I, 108-109.

— Друга (диал.) форма: д е р в è н с к и.


Източник: Речник на българския език (онлайн)