ДЕРЕБЀЙ, -èят, -èя, мн. -èи, м. 1. Истор. Самовластен, непокорен на султана турски областен управник. Срещу кого всъщност ние пишем тази книга — срещу турския феодализъм ли, срещу султанската власт ли, срещу турските паши и деребеи по градове и села ли? Т. Павлов, МИБ, 46.
2. Прен. Разг. Самовластен, неограничен господар; тиранин, потисник. Почти навред в селата общинската власт е в ръцете на лихвари, кръчмари, търговци-житари; това са все местните деребеи, които разграбват общинската мера, смъкват баснословни лихви и засвояват имотите на своите длъжници. Г. Георгиев, Избр. пр, 279. В градеца господствуваше един деребей — истински местен феодал. Б. Митов, СбАСЕП, 44.
— Тур. derebey, derebeyi. Друга форма: д е р и б è й, (диал.) д е р е б è г.