ДЕРЕБЀЙСТВАМ, -аш, несв. и Д?Р?БЀ?СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Държа се, постъпвам като деребей (във 2 знач.); своеволнича, тиранствам. Припомнях си как беснееше реакцията.., как деребействуваха разни тъмни типове, как гърмяха изстрели и се проливаше човешка кръв. П. Илиев, ЛВ, 9-10. Павликенският чапкънин Осман деребействува из долната махала, та селяните бързат да подлостят вратите на къщите си още преди залез слънце. Д. Марчевски, ДВ, 17.
— Други форми: д е р и б е й с т в а м и д е р и б è й с т в ув а м.