ДЕРИБЀЙ, -èят, -èя, мн. -èи, м. Разг. Деребей. По съседните височини чепеларският дерибей Кара Ибрахим е разполагал засадите, които дебнели бунтовните дружини на Мехмед Синап. Н. Хайтов, ПП, 76. Някои от самите дейци на нашия нов строй се огъват пред трудностите,.. Такива дейци се превръщат в дерибеи — ако стоят някъде по-височко. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)