ДЕРТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Слаб, недъгав, болнав. Падне ли сняг, отписвай ме от бригадата, такъв съм си аз, дертлив човек, гдето викат нашите хора. Б. Обретенов, С, 93. — Тя, баба Гергювица, каквато е дертлива като мене, едва върви жената. И. Петров, ЛСГ, 25.