ДЕРТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. 1. Който има дертове, грижи.
2. Озлобен. „-Усойница е свила / отровен полог под езика ти. Помни / какво и за кого говориш! Остани / со здраве! Работа с дертлии, луди хора, / аз нямам.“ П. П. Славейков, Събр. съч. III, 116.
— От тур. dertli.