ДЀСЕТ, -ттè и (диал.) -ття̀х, числ. бройно. 1. Числото 10. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Девет и едно е равно на десет. Δ Десет по десет прави сто. Δ Десет се дели на две без остатък. Δ Десет е четно число. б) В съчет. със същ. За означаване броя от толкова конкретни предмета. Десет години,.. — оттогава ни вест, ни кост от тебе. Елин Пелин, Съч. II,160. Наместо десетте [божи] заповеди,.., на скрижалите на своя живот и поезия той туря удна единствена заповед: а з. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 97. Когато ми ти казваш, че трябва да са ожена, то аз съм готов за твоята воля и десет пъти да са ожена... Л. Каравелов, Съч. II, 69. В един сантиметър има десет милиметра. Δ Пръстите на двете ръце са десет. в) Разг. В съчет. с числ. бройно п е т, д е в е т, е д и н а д ес е т, д в а н а д е с е т, п е т н а д е с е т, д в а д е с е т: п е т-д е с е т, д е в е т-д е с е т, д е с е т-е д и н а д ес е т и т. н. За означаване на приблизително количество (брой), ограничено според числителните от съответните съчетания. Ще си почина тук десет-петнайсет минути и ще продължа за гарата. Л. Стоянов, Х, 162. След девет-десет години България ще бъде член на Европейския съюз. ● Самост. или в съчет. с ч а с а̀. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ или от средата на деня. Днес лекцията ще започне в десет часа преди обяд. Δ Часът сега е десет без пет минути. Δ Ще дойда точно в десет.
2. Като същ., ср. Писменият белег, цифрата 10 (Х). Арабско десет. Римско десет. Вместо това пет напиши едно десет. ● В съчет. със същ. н о м е р. Протокол номер десет. Трамвай номер десет.
◊ Дай пара̀ да се закачиш, дай десет да се откачиш. Разг. За досаден човек, натрапник, от когото мъчно можеш да се освободиш, ако се обърнеш за нещо към него.
— Друга (остар.) форма: д è с я т рус.