ДЕСЕТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Десетник. Всеки десетар трябва.. да организира работата в десетката си. ОФ, 1950, бр. 1850, 2. През един студен декемврийски ден.. се бяхме събрали десетарите на партийната организация. ВН, 1960, бр. 2742, 2. Сичките десетари биле сбрани при управителите и войводата. НБ, 1876, бр. 35, 136.


Източник: Речник на българския език (онлайн)