ДЕСЕТА̀ЧКА ж. 1. Разг. Банкнота или монета от десет лева, десет стотинки и под.; десетак, десетарка2. В а с и л: А баща ти? У ч е н и ч к а: Въздържа се... Нали се пише Песталоци... Само дето се бръкна и ми даде да ти донеса тая десетачка... Др. Асенов, И, 49. Взех му една десетачка и прехвърлих кривата врата в съседния апартамент. Сп. Йончев, ЩД, 5.
2. Диал. Съд с вместимост десет единици; десетак. Но ми е задължнел Никола, / .. сто и петдесе кесии, / та си продава булката / .. / за крина жълти жълтици, / за десетачка бешлици. Нар. пес., СбНУ ХLI, 413.
3. Диал. Сукман от десет клина; десетак (Вл. Георгиев и др., БЕР).
4. Диал. Въже, дълго десет метра; десетак (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— Друга (остар.) форма: д е с я т а̀ ч к а.