ДЕСЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. В съчет.: Десетен заповедник. Остар. Книж. Командир, началник на войскова единица от десет души; десетник.
— Ив. Кишелски, Ръководство за успешен бой с турците, 1876.
